Ето хубава си любезна моя; ето хубава си; Очите ти под булото са като гълъбови; Косите ти са като стадо кози Налягали по Галаадската планина;

 Зъбите ти са като стадо ново-стрижени овци Възлизащи от къпането; Те са всички като близнета*, И не липсва ни един между тях

 Устните си като червена прежда, И устата ти прекрасни; Челото ти под булото е Като част от нар;

 Шията ти е като Давидовата кула Съградена за оръжейница, Гдето висят хиляда щитчета.- Всички щитове на силни мъже;

 Двете ти гърди са като две сърнета близнета, Които пасат между кремовете.

 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките Аз ще отида в планините на смирната и в хълма на ливана.

 Ти си все красива, любезна моя; И недостатък няма в тебе.

 Дойди с мене от Ливан, невясто, С мене от Ливан; Погледни от върха на Амана, От върха на Санир и на Ермон, От леговищата на лъвовете, от планините на рисовете.

 Пленила си сърцето ми, сестро моя, невясто, Пленила си сърцето ми с един поглед от очите си С една огърлица на шията си.

 Колко е хубава твоята любов, сестро моя, невясто! Колко по-добра е от виното твоята любов, И благоуханието на твоите масла от всякакъв вид аромати!

 От устата ти, невясто, капе като мед от пита; Мед и мляко има под езика ти; И благоуханието на дрехите ти е като миризмата на Ливан.

 Градина затворена е сестра ми, невястата, Извор затворен, източник запечатан.

 Твоите издънки са рай от нарове С отборни плодове, кипър с нард,

 Нард и шафран, тръстика и канела, С всичките дървета доставящи благоухания като ливан, Смирна и алой, с всичките най-изрядни аромати.

 Градински извор си ти, Кладенец с текуща вода, и поточета от Ливан.

 Събудете се, северни ветрове, и дойди южни, Повей, в градината ми, за да потекат ароматите й. Нека дойде възлюбеният ми в градината си И яде изрядните си плодове.